Berberine HCL Rebersa® + Silymarin

Това е алкалоид, намиращ се в корите, листата, клонките, корените и/или стъблата на различни растения, като Берберис, Орегонско грозде и Дървесна куркума. Традиционно се използва като антимикробно, антипротозойно и антидиарийно средство в аюрведическата и традиционната китайска медицина. Повечето изследвания при хора са установили ефектите на Берберин върху маркерите за гликемичен контрол, кръвните липиди, чернодробната функция и антропометричните параметри при хора с метаболитни нарушения.

Доказателства от клинични проучвания, проведени при хора с диабет тип 2, показват, че Берберинът е в състояние да намали кръвната захар до подобна степен, както някои антидиабетни лекарства. При хора с метаболитни нарушения ограничените изследвания показват, че той може да подобри кръвните липиди и чернодробните ензими и да намали телесното тегло и мазнините.

Основният механизъм, чрез който алкалоидът упражнява своите ефекти, изглежда е стимулирането на ензима аденозин монофосфат-активирана протеин киназа (AMPK), главен регулатор на клетъчната енергийна хомеостаза, който участва в широк спектър от биологични процеси, включително регулирането на глюкозата , липиден и протеинов метаболизъм.

Берберинът трябва да се приема по време на хранене или малко след това, за да се възползвате от скока на кръвната захар.

Твърде много Берберин наведнъж може да доведе до стомашно разстройство, спазми и диария. Ето защо ние внимателно определихме концентрацията след многобройни тестове върху хора.

Берберинът е почти толкова ефективен, колкото антидиабетните лекарства за намаляване на HbA1c, както и нивата на кръвната захар на гладно и 2 часа след хранене (повече за това може да научите в блога ни). Както вече споменахме общата му бионаличност е доста ниска при - по-малко от 5%, като 0,68% са докладвани при плъхове. Той има ниски нива на абсорбция, когато се приема перорално, поради това, че повишава активността на П-гликопротеина (увеличавайки собственото му изхвърляне), но абсорбцията се увеличава значително, когато се приема с П - Гликопротеинови инхибитори, като Силимарин от Бял трън.

Друго, което трябва да кажем за този алкалоид, е че изглежда преминава през кръвно-мозъчната бариера и достига мозъчния паренхим по начин, зависим от дозата/времето. Също така е доказано, че повишава концентрацията на допамин в някои области на мозъка след перорално приложение.

Може да промени благоприятно съдържанието на нивата на β-амилоид в изолирани неврони, което се смята за терапевтично за болестта на Алцхаймер.

Друго свойство на продукта е, че може да защити сърдечната тъкан от исхемично-реперфузионно (окислително) увреждане.

LDL рецепторът (който поема LDL от кръвта и допринася за ефекта на понижаването му) може да намали своето разграждане и да увеличи синтеза си от Берберин чрез два отделни механизма. Това може да е в основата на регистрираните намаления на LDL след прилагане на Берберин при хора със завишени стойности на холестерол, които са достигнали спад до 25% за 3 месеца. Активирането на AMPK е механизъм, чрез който триглицеридите могат да бъдат намалени.

Антитромбоцитните функции също са отбелязани, включително инхибиране на синтеза на тромбоксан и повишена тромболиза (разрушаване на съсиреци).

Продуктът увеличава инсулин-зависимото усвояване на глюкоза (PTP1B), инсулин-независимо усвояване на глюкоза (AMPK), повишава афинитета на нискоактивни глюкозни транспортери (GLUT1) и отслабва инсулинорезистентните ефекти.

Изглежда, че е полезен за контрол на кръвната захар при хора с диабет и ефикасността не изглежда да се различава значително от стандартните антидиабетни лекарства. Може да засили както експресията на инсулиновия рецептор, така и да подобри неговото сигнализиране (чрез инхибиране на PTP1B), доста силно при последното в наномоларен диапазон.

Белият трън се използва от векове като билково лекарство за чернодробни заболявания. Силимаринът, който е смес от няколко различни растителни съединения, известни като флавонолигнани, е биоактивният компонент и се продава като „екстракт от бял трън“. Доказателствата сочат, че Силимаринът предпазва чернодробните клетки, намалява смъртните случаи, свързани с черния дроб, и подобрява маркерите на чернодробната функция при хора с хронично чернодробно заболяване. Тези ефекти се дължат основно на ролята на гореспоменатото съединение, като ловец на свободни радикали, като по този начин намалява оксидативния стрес и възпалението. Силимаринът също изглежда има антифиброзни свойства.

Макар че засегнахме темата по-нагоре, важно е да подчертаем още веднъж, че инхибирането на П-гликопротеин е доказано in vivo, че подпомага усвояването на Берберин, когато същият се приема със 105 mg бял трън (60% флавонолигнани). За да се подсигурим ние използвахме дори и по-висока доза.

Трябва да отбележим ясно, че освен спомагателната роля за усвояването на Берберина, Силимаринът има и функции свързани с намаляване на триглицеридите, лошият холестерол и кръвната захар.

Начин на приемане: от 1 до 2 капсули дневно. Препоръчително е преди или непосредствено след хранене.